* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Янка се е на бас хванала
с нейния свекър, стария,
и с нейното малко деверче -
нивата да си пожъне,
нивата на могилката,
нивата девет дюлюма,
нивата под усойната,
дето я орал млад Стоян
със девет чифта биволи,
десети - мали волове...
Станала й рано в понделник,
че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и си е взела сърпчето,
сърпчето, най-мъничкото -
от девет оки едното;
и си взела паламарката,
паламарката, малката,
от девет бука издялана,
и си е взела детето...
Че си на нива отиде,
край нива крушка топчеста,
на крушка дете вързала,
вързала и го залюляла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти й кърменето,
туй ще ти й люлеенето;
когато вятър задуха -
той ще да те залюлее;
кога ми дъждец поръми -
той ще да те окъпе;
когато кошута помине -
тя ще да те накърми...
Слънцето трепти, изгрява -
Янка си нива зажънва;
слънцето трепти, заходя -
Янка си нива дожънва.
Че си е Янка тръгнала,
че си детето забрави.
Като из пътя вървеше,
среща й иде чобанин;
като агънцата видяла,
тогаз се Янка усети
за нейно дете мънинко,
и се назад върнала...
Под круша стоят три диви,
три диви, три самодиви -
първа й дете разгъва,
втора й дете къпеше,
трета й дете повива...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011