* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Невяста девер говори:
- Братче ле, драги деверко,
каква съм, братче, жътварка,
жътварка и песнопойка,
да имам нива голяма,
да жъна, да са нажъна, (2)
да пея, да са напея!
Девер невяста говори:
- Мари, невясто, невясто,
аз имам нива голяма,
девет е деня орана
със девет чифта биволи,
десети - мали волове.
Ако я за ден ожънеш,
ще ти харижа, невясто,
крава Петкана с телето
и още ще ти харижа
на Искър водениците,
на Дунав тепавиците!
Невяста девер послуша.
Станала сутрин по-рано,
окъпа мъжко детенце
и го е в люлка турнала,
и го на нива занела,
люлка на дърво вързала,
и се на нива навела.
Жънала, що е жънала,
кога се изправи невяста,
нивата преполовила.
Па се наведе невяста,
кога се изправи невяста,
слънцето трепка да зайде,
тя си нивата дожъва.
Кога се назад обърна,
ръкойките й събрани,
снопите й вързани,
кръстците й сградени.
И тя си дома отишла.
Кога си дома отишла,
крава Петкана ревала,
а невяста й думала:
- Що ревеш, краво Петкано,
дали ти няма телето?
Крава Петкана думала:
- Мари, невясто, невясто,
мен ми е тука телето,
ами теб кам ти детето?
Че се невяста повърна,
та си на нива отиде.
Като при люлка отиде,
тамо седят два вълка,
два вълка, два единака.
Тя си на вълци думала:
- Два вълка, два единака,
я се от тука махнете
да си отвзема детето!
Вълци невяста думаха:
- Ние си не сме два вълка,
два вълка, два единака,
ами сме до два ангела.
Цял ден дете ваювахме,
на нива ти помагахме,
ръкойките ти събрахме
и снопите ти вързахме,
и кръстците ти сградихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011