* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Таткова снаха Гроздана,
можеш ли, татко, да пожънеш,
дванайсет декара нива?
Гроздана нищо не дума,
мъжко детенце задява
в голяма люлка шарена,
за големата нива тръгна,
големата нива с крушата.
Люлка у круша връзва
и си Гроздана дете кърми,
и си на него думаше:
- Николчо, сине Николчо,
като те сега накърмя,
после ще бъде по пладне.
Детенцето в люлка турна,
слънцето трепти, изгрява,
Гроздана нива почна.
Жънала, к'во е жънала,
слънце се на пладне изправило,
Гроздана нива презполовила.
И отива, та детенце накърми,
и се хубаво тя нахрани,
и на детенце думаше:
- Николчо, сине Николчо,
като те сега накърмя,
чак довечер, кат нива пожъна.
Жънала до голема икиндия,
Гроздана си нива пожънала,
и ги на снопе връзала,
девет коли снопе и закласка,
събирала нивата голема.
Тя си детето под круша забравила,
толкоз била е уморена.
Като си у дома отишла,
теле за кравата ревнало,
Гроздана за дете се сетила.
Сърпа бърже оставила,
към големата нива побегнала,
скъпа рожбица да си вземе.
Като над люлка надникнала -
зъмя му очите изпила,
скъпо детенце умрело.
Провикнала се Гроздана,
провикнала се и заплакала:
- Що ми са ниви големи,
кога си вдовица останах,
а сега мъжка рожба затрих?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011