* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър си дума Гроздана:
- Можеш ли, снахо, ожъна,
нивата десет декара?
Гроздана нищо не каза,
сутринта рано станала,
мъжка си рожба вземала
и си на нива отишла.
Слънцето трепти, изгрява -
Гроздана нива зажънва.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне -
Гроздана нива презполви.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, залязва -
Гроздана нива дожънва.
И си дома отишла
кравата жално мучала,
Гроздана се за рожба сетила,
мъжко й дете било умрело.
Жалко си Гроздана заридала
и си свекъра проклела:
- Пуста ти нива остала,
като ми зачерни душата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011