* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложи са Тодора
със свекър и със свекърва,
със зълва и със девери -
свекъру брези биволи,
деверу конче хранено,
на зълви дълги пелешки,
на свекърва витите гривни;
нивата да си пожъне,
нивата на могилата,
дето е три дни орана,
със девет чифта волове,
десети брези биволи
Тодора е рано ранила,
девет си телци пуснала,
девет си крави издоила,
и ги в чардата пуснала.
Мъжко си дете окъпа,
тогас на нива отиде.
На дете люлка вързала
и го в люлчица приспала.
Широка постат прибрала,
дълга е песен запяла.
До пладне нива пожъна,
от пладне снопе събрала,
ева че иде свекър й.
Като си видял Тодора,
че пожънала нивата,
бяла си брада прехапа.
Тодора си у тях отиде,
девет крави срещнала,
десета крава идеше,
идеше крава и реве.
Тодора крави думаше:
- Я мълчи, краво, не реви,
ето ти, краво, телето!
Крава Тодори думаше:
- Тодоро, булка хубава,
тук е на мене телето,
де тебе, мари, детето?
Тргаз се Тодора усети,
че дете на нива оставила;
Тодора на нива отиде -
при детето й три жени,
три жени, три орисници.
Първата дете повива,
втората дете подоя,
третата дете люлее.
Тодора жени думаше:
- Дайте ми, мари, детето.
Жени Тодори думали:
- С кого пожъна нивата,
кой ти забавя детето?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011