* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Жънала й Гана, Гано льо,
с нехни девет девера.
До пладня й Гана жънала
и дете на ръци носяла,
а на гръб люлка метната.
Като е пладне минало,
Ганини девет девера,
тий си на Гана думаха:
- Бульо льо, бульо Гано льо,
иди си, бульо, в село,
до девет крави да издоиш,
вечеря да ни приготвиш.
Гана си люлка метнала,
па си и дете вземала,
и към село тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
какво е Гана мислела,
а какво е Гана срещнала,
една ми круша петровка.
Тя си люлката остави
и си детенце положи,
па се на круша покачи.
Брала е колко, брала е,
тръгнала да си отива
и тя се с круши натвари,
па си детето забрави.
Като в село отиде,
девет е крави хванала,
хванала и ги издоила,
а десетата порева,
десета крава ялова.
Гана на крава думаше:
- Краво мо, мари ялова,
защо ми жално порева,
къде й на тебе телето?
Крава на Гана продума:
- Дето й на тебе детето,
там е и на мене телето!
Гана се назад повърна,
та се връз къра затече.
Кога си дете наближи,
що Гана това да види -
два са го вълка ядели,
на Гана дял оставили -
пелната, още поява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011