* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Грозданеният татко,
с Грозданка кавул прави:
- Можеш ли, Грозданке,
нивата да ми ожънеш,
нивата ми, десет декара?
Грозданка нищо не рече,
сутринта рано стана
и кравите издои,
и ги на пастир закара,
и се Грозданка върна,
детето е разденала,
и е почнала Грозданка да жъне,
жънала, що е жънала,
слънцето на пладне стана,
Грозданка половин нива ожъна,
взела е Грозданка детето,
под крива круша на сянка;
детето е накърмила и е обяд правила,
и е детето приспала,
и е почнала Грозданка пак да жъне,
жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда,
Грозданка нива дожънва.
И си Грозданка в къщи отива,
кравите да си посреща.
Насреща й реве крава Мургана.
Грозданка Мургана питаше:
- Мургано, краво Мургано,
къде ти е телето останало?
Мургана на Грозданка думаше:
- Къде ти е тебе детето,
там ми е мене телето!
Грозданка назад се повърна,
какво ми чудо да гледа,
два ми смока очи на детето изпили.
Викнала Грозданка да плаче:
- С баща кавул да не правиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011