* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Янки думаше:
- Моеш ли, Янке, да ожънеш
големоту ниву девет декара,
девет су рала орали,
десета брана влачила?
Утрото рано станала,
мужко дете задена,
та на ниву отиде,
дете под круша остави.
Слънце трепти, изгрева,
Янка си ниву зажела.
Кога е слънце на пладне,
Янка под круша отиде,
апнала, що е апнала,
и си детенце надои,
и га у люлку положи,
и пак си жътва зажънала.
Слънце трепти да зайде,
Янка си ниву дожела,
и си дома отиде.
Девет е крави измлъзла,
десета крава Белуна.
Крава Белуна ровеше,
Янка крава питаше:
- Що си, Белуно, ровеш,
къде ти е телето?
- Къде ми е мене телето,
ама къде ти е тебе детето?
Детето ти под круша остало!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011