* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Йоблагала се е бела Петкана
с етрополските касапье -
за дън нива да пожъне,
ю стог да гю юздене,
дека девет рала йорали
и девет души сеяли;
йоблагала се е за девет юници,
за девет юници с девет телци.
Ако си нива пожъне
и ю стог да гю сдене,
да вземе девет юници,
девет юници с девет телци;
ако си нива не пожъне,
девет години да ги слуша.
Петкана си дома йотиде,
па леже да поспи,
йот мисъл гю спане не лови -
како че нива да отжне...
Я йона си стану от спанье,
мужко детенце йокупа,
па га ю люлкю ювърза,
па си пойде ю ниву
и се Богу помоли:
- Боже ле, мили Господи,
я ми, Боже, помогни,
да пожнем ниву голему,
дека су девет рала йорали
и девет души сеяли
Па си на ниву йотиде
и върза мужко детенце
меджу две круше самодивске.
Па си юзе да жъне;
догде е слънце изгрело -
половин си нива йожела,
до икиндию гье извързала
и ю стог турила.
Петкана пойде да с' иде
и на касапье да каже,
мужко си дете заборави...
Па си при касапье отиде,
и на касапье казала,
че ниву е йотжела.
Касапье Петкану не поверуваше,
нело на ниву йотоше;
кага се йони видоше,
че е нива йотжета,
йони се надзад върнуше
и си Петкани дадоше
девет юници с девет телци.
Йона ги дома йоткара;
ю сречу гю иде свекърва,
ньойна свекърва Елица
и си Петкани думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
камо ти мужко детенце?
Йона си йеднъг юсети,
че е дете забоварила
меджу две круше самодивске.
Йона се йеднъг повърну,
па си на ниву йотиде,
право си тегли при крушу;
кога си при крушу йотиде,
йона си дете намери,
че дете змия доеше;
йона змия йотрепа
и си юзе детенце.
Па си пойде дома да иде;
догде е дома стигнула,
три пути е дете купала,
кага е дете купала, йона му песну пеяла:
- Нани мо, мужко детенце,
нана те на ниву забовари,
меджу две круше самодивске
и пак те живо намери...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011