* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Стар свекър Янки думаше:
- Снахо ле, Янке най-малка,
можеш ли, снахо, пожъна (2)
нивата на могилата,
нивата, най-голямата,
дето я, снахо, оряхме
със девет чифта волове, (2)
девет я дена оряхме, (2)
а на десети - влачена?
Ако я за ден пожънеш,
нивата ще ти харижа. (2)
Янка си нищо не каза.
Сутринта рано станала
и си на нива отишла.
Слънцето трепти, изгрява,
Янка си нива зажънва,
жънала, що е жънала.
Слънцето трепти на пладне,
Янка нива преполови,
седнала хляб да обядва, (2)
студена вода да пие,
станала нива да жъне.
Слънцето на икиндия,
Янка си нива дожънва,
почнала снопи да сбира, (2)
па ги на кръстци правила
и си за вкъщи тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011