* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Оплакала се невяста
пред девера си Ивана,
че била много жътварка,
жътварка и песнопойка,
но нямат нива голяма,
да жъне, да се нажъне, (2)
да пее, да се напее.
- Како невясто, невясто,
имаме нива голяма,
ако я за ден ожънеш,
нивата ще ти харижем!
Грозданка нищо не каза.
Станала сутринта рано,
завърна бели ръкави,
отишла рано на нива.
Задяна мъжка рожбица
и си за нива тръгнала.
Като на нива стигнала,
та сведе вейки крушови,
завърза люлка шарена,
там си детето остави.
Жънала Грозданка и пяла,
слънцето било на пладне.
Грозданка нива преполви,
седнала да си почине,
студена вода да пие,
детето си да накърми
и малко да си почине.
Станала жътва да жъне.
Слънцето на икиндия,
Грозданка нива дожънва.
Почнала снопи да връзва
и дребни кръстци да трупа,
па си във къщи отишла,
почнала крави да дои.
Една й крава ревяла,
ревяла, та не спирала
и на Грозданка думала:
- На мене няма телето, (2)
на тебе няма детето.
Тогаз се Грозданка сетила,
че си дете забравила,
във люлка, насред нивата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011