* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Похвалила се невеста
пред девера си Йована,
че била много работна.
- Язе съм, браче, жътварка,
жътварка и песнопойка.
Де има нива голема
да жъна, да се нажъна,
да пея, да се напея.
- Имам си нива голема,
девет е дена орана,
десетия е влачена,
ако я за ден ожънеш
половин ще я арижа -
Гроздана нищо не дума,
мъжко си дете задява
и си на нива отиде
Слънцето трепти, изгрява,
Гроздана нива зажъва
Слънцето трепти на пладне,
Гроздана нива преваля.
Слънцето трепти да зайде,
Гроздана нива дожъва.
Па си дома отиде
стадото да си посрещне,
кравите да си издои.
Девета крава доеше,
десетата наруваше
и на Гроздана думаше:
- Мене ми нема телето,
кам ти на тебе детето?
Гроздана се на нива върна,
да си детето прибере.
Под крушата три самодиви -
първата го люлееше,
втора му крака държеше,
трета го в уста целуваше.
Първата на Гроздана думаше
- Детето нема ти дадем,
че сме ти нива ожънале!
Третата им се молеше -
на Гроздана дете да дадат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011