* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Стар свекър Стоенки думаше:
- Чувал съм, булка, мари, от хората,
много си, мари, жънела -
на ден по девет кола снопи?!
Халал ти струвам нивата,
нивата на могилата,
дето я Стоян ореше
със девет чифта биволи,
десето рало волове.
Стоянка нищо не рекла,
станала рано у понделник,
обяд на свекър нагласи
и си люлката нарами,
и си на нива отиде,
нивата на могилата,
нивата с девет дюлюма,
дето я Стоян ореше
със девет чифта биволи,
десето рало волове.
Докат се пладня изправи,
пет кола снопи нажъна,
докат си слънцето зайде,
цялата нива пожъна
и се към село упъти.
Ала си дете забрави,
малко дете Иванчо,
че се назад върнала,
детето да си намери,
детенце малък Иванчо.
Че си Иванча намери,
змия му очи изпила.
Викнала, че заплакала,
люто си свекър кълнеше:
- Опустяла ти й нивата,
нивата на могилата,
опустяла ти й жътвата,
кат ми няма рожбица,
рожбица, малък Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011