* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се е Петкана
със най-малога ле девера -
да жнее ниву голему,
що девет плуга, море, орали,
десета брана, море, влачила.
Петкану свекър, море, карая:
- Немой, Петкано, мори, невесто,
тежка е млого, море, облага!
Петкана свекра, море, не слуша,
тури си люлку, море, на раму,
бело тулбенче, море, на главу,
златно сръпченце, море, ю руке.
Жнеяла ниву, море, жнеяла,
Петкана ниву, море, голему,
що девет плуга, море, орали,
десета брана, море, влачила.
Петкана ниву, море, ожнеяла.
Дом кад е дошла, море, Петкана,
девет е краве, море, помузла,
десету краву, море, забрави;
десета крава, море, рикнала
за ньойно, море, мужко теленце.
Таг' се Петкана, море, сетила
за ньойно мужко, море, детенце!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011