|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Пуста нива надалеко,
надалеко, преко друми, и-и-и!
Ка отидох да пожъна,
да пожъна бела пченица,
весден, весден сърпо тегля,
пуста нива не се свършва.
Ме заболе половина,
па си тръгна да си дойда,
да измия руса коса,
забравих си мъжко дете.
Като дойдоу под селото,
крава рикна по телето,
мене текна за детето,
па се върна на нивата,
да си взема мъжко дете.
Тамо найдо, майко, мори,
до три диви, самодиви -
една си му повой плете,
другата му песен пее,
третата му късмет пише.
Па си чуках бели ръци:
- Хай ви, хай ви, самовили,
я ми дайте мъжко дете!
Самовили отговарят:
- Ай оттука, кучка майко,
това дете не е твое!
Бобища, Костурско - Гърция; зап. в София; жътварска (Архив-ИМ-БАН
<http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=268> 15.05.2011).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|