* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Да би пуста йостанала
тая нива на далеко!
Нощя ходи, нощя гренди.
Заборави мъжко дете
на нивата под крушата.
Ка си дойде до пол пъто,
го намери говендаро,
да си тера говендата.
Крава рикна за телето,
мене текна за детето!
Да се върна от път назо.
Ка отидо дур при дете,
кога пулям, шчо да пулям!
Окол него, до три кучки,
до три кучки самовили -
първата го преспиваше,
втората го лепо люля,
третята му песна пейе:
- Нани, нани, мъжко дете,
да ми растиш и порастиш,
да порастиш ти големо,
да те пушчме в нашта земя,
в нашта земя Румелия;
да ми видиш шчо коа йе,
шчо коа йе, шчо време йе?
Ако ми йе добра пролет,
да н' донесиш туфка цвете;
ако ми йе лепа жътва,
да н' донесиш туфка пърга;
ако ми йе, лепа есен,
да н донесиш грозче грозде;
ако ми йе лепа зима,
да н' донесиш лопка снега!
Къ и пули къ и слуша,
страх ми беше да приближам,
да приближам при детето;
празна назо си побегна!
Пули, майко, да пулиме,
чекай, майко, да чекаме;
кога дете ке порасти,
да дойди за туфка пърга,
тогай дете да вземеме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011