* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Грозданка думаше:
- Грозданке, булка хубава,
я хайде да се бас басираме -
нивата да си ожънеш,
нивата- девет декара.
Ако си нива дожънеш -
всичкото имане ти давам!
Слънцето трепти, изгрева,
Грозданка нива зажънва,
нивата - девет декара.
Мъжко си дете вързала
между два бряста на друма.
Жънала, що е жънала,
слънцето пладне минало,
Грозданка половин ожънала.
Слънцето трепти, захожда,
Грозданка нива дожънва,
па си у къщи отива,
девет си крави издоила.
Кога десета задоила,
тя си крава попитала -
къде си телето забравила.
Крава Грозданки продума:
- Дека е мойто теленце,
там е и твойто детенце.
Тогаз се Грозданка сетила,
че си детето забравила.
Кога се назад върнала,
детето да си вземе,
люта му змия очи изпила
и в сърце му гнездо свила.
Викнала Грозданка да плаче
и свекъра да си кълне:
- Проклет да си, тате, проклет,
че ме на нива изпрати,
че ме с имане помами,
та ми детето погуби!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011