* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила се Маринка
със свекър и със свекърва -
'ко за ден нива пожъне,
те ще й дадат, харижат
казан със жълто имане.
Кат' зачу Маринка тез думи,
сутринта рано подрани,
слънцето трепти, изгрява -
Маринка нива зажева,
един си чакъм изкара,
девет коли снопи нажъна.
Слънцето трепти, залазя -
Маринка нива дожъна.
Че тръгна да си отиде,
мали говеда да срещне,
дребните телци отлъчи,
кравите да си издои,
топла вечеря да сготви.
Седнали да си вечерят,
свекър Маринки думаше:
- Маринке, снахо Маринке,
детето ли си заложи,
че си нивата дожъна?
Кат' чу Маринка тез думи,
тя от синия станала
и си към нива търтила.
По пътя воловарчета срещнала,
на воловарчета думаше:
- Воловарчета, мили братчета,
чухте ли горе под круша,
чухте ли дете да плаче?
Воловарчета отговарят:
- Чухме, булне ле, видяхме -
до два го смока ядяха,
топло му кърве пиеха,
бели му меса ядяха!
Кога Маринка стигнала
и детето си видяла,
жално си, милно заплака:
- Дамянчо, синко Дамянчо,
спечели ли ти мама ти
казан със жълто имане?
Що ми е казан с имане,
кога ми няма Дамянча!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011