* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Малама, булка хубава,
тя се е на балас хванала
с неин стари свекърец -
да си нивата пожъне,
нивата девет дюлюма.
Слънцето трепти, изгрява,
Малама нива захваща;
слънцето трепти, зайдюва,
Малама нива свършила.
Тръгнала да си отива,
пък си детето забрави.
Като си в двори отиде,
почнала е крави да дои,
кравата жално ревеше.
Малама крава думаше:
- Краво мо, чумо омразна,
какво си, краво, буйнала,
ядене ли няма да ядеш,
или ти няма телето?
Тогаз й крава продума:
- Маламо, булка хубава,
имам ядене да си ям
и ми е тука телето,
на тебе де ти е детето?
Тогаз си Малама изрева
и към нивата хукна.
Като на нива отиде
и си детето завари -
орли му са очи изпили
и го мишки разкъсали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011