* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Петкани думаше:
- Можеш ли, снахо, ожънеш
нивата десет декари,
ожънеш, още извържеш?
Петкана си рано подрани,
мъжко си си дете окъпа
и сладко дете накърми.
Като на нива отиде,
тамо е люлка вързала,
и сладко дете приспала.
Таман си слънце изгрява,
Петкана нива зажъна,
жънала, що е жънала,
седнала пладне да яде
и малко да си почине.
Таман си слънце залезе,
Петкана нива дожъна,
дожъна, още извърза.
Като си дома отиде,
кравата жално ревеше,
Петкана крави думаше:
- Где ти е, краво, телето?
- Дека емене телето -
там е и тебе детето!
Петкана на нива отиде,
мъртво си дете намери,
две змии му очи пиеха,
чавки му мозък кълваха.
Викна Петкана, заплака:
- Пуста остала нивата,
кога си дете изгубих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011