|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Гроздана нива зажъна,
жънала, ко е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Гроздана седна да яде
и вода да се напие,
детенце да си накърми
под тая круша-ситнуша.
Слънцето трепти да зайде,
Гроздана нива дожъва
и рано дома отишла,
измузе до девет крави,
десета крава Белана,
она за теле ревала.
- Пукнала, крава Белано,
ето ти, мари, телето,
камо ми мене детето?
Па се е назад върнала
за нейно мъжко детенце.
Насреща й са два вълка,
два вълка, два единака,
вълци Гроздана думаше:
- Не намерихте ли детенце?
- Кога му кръвта пиехме,
детенце жално плачеше,
кога му черва точехме,
дете се с душа раздели.
Белчин, Самоковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|