* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Драгано!/ Обзаложила се Драгана
с нейните девет девера,
нивата да си пожъне,
нивата до могилата,
нивата девет дюлюма
с нейните девет девера.
Че се наведе Драгана,
като слънцето изгряло,
че се изправи Драгана,
като слънцето залезе.
Кога се назад обърна -
сами се снопи вързали, (2)
сами се кръстци кладели.
Ах, че си у тях отиде,
крава за теле порева,
на ум й дойде Драгана
за нейно мъжко детенце,
че се е назад върнала
и сърпеца й на рамо.
Среща й идат дечица,
дечица воловарчета,
Драгана дума дечица:
- Дечица, воловарчета,
като от къра идете,
чухте ли дете да плаче?
- Не чухме дете да плаче,
най си, Драганке, видяхме -
до два го вълка ядяха,
ядяха, та се давеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011