* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложи са Марийка
с драгинка си Ивана,
нивата да си ожъне,
нивата девет уврата.
Ку я Марийка ожъне,
тя ще Иванчо да вземе,
Иванчо руси биволи,
със копринените чулове,
ако ли я не дожъне,
той ще Иванчо да вземе,
нейното мъжко детенце.
Че си Марийка отиде
на нива девет уврата,
че си люлчица вързала,
че си детенце надои,
и го Марийка залюля,
и му Марийка думаше:
- Да мълчиш, мама, и да спиш,
голям се залог заложих
с чича ти, мама, Ивана,
ако нивата не дожъна,
чичо ти тебе ще вземе,
без мама ще си останиш,
и азе, мама, без чедо!
Ако ли нива дожъна,
ази ще, мама, да взема
чичовите руси биволи,
със коприненте чулове.
Че си Марийка зажъна
на нива девет уврата.
Жънала, квото жънала,
та че се права изправи,
че си слънцето погледна -
слънцето на икиндия.
Марийка нива дожъна.
Та че си у тях отиде,
дете на нива забрави.
Кога се назад повърна,
детето да си потърси,
Иванчо дете откраднал,
че го у тях си занесъл.
Иванчо дава биволи,
ала детето не дава.
Марийка дума Иванчо:
- Драгинко, олам, Иване,
халал да ти са биволи,
сал ми детето не вземай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011