* * *

Невеста кехая

Мама на Петър думаше:
- Петре, сине Петре,
станало девет месеца,
как ти се е рожба добила,
мъжка ти рожба Стефанчо,
софрата, мама, сложена,
до днес не се е вдигала
от Минкини родове.
Ази й веднъж продумах,
софрата, мама, да вдигне.
Но тя ми дума не чува.
Я да я, мама, изпъдиш,
че ще ни дома разсипе
с тези нейни родове,
вземи я, мама, изпъди,
ази ще Стефанчо отгледам,
както съм тебе гледала.
Петър си майка послуша
и на Минка продума:
- Зарана рано ще стана
на нива да си отида,
а ти детето ще оставиш,
във вази ще си отидеш.
Ако те тука заваря,
главата ще ти отрежа!
Заранта, като съмва,
Петър на нива отишъл,
Минка рано станала
и си детето взела,
взела да го окъпе,
като го къпе и плаче,
и на Стефанча говори:
- Дай, мама, да те окъпя,
последно да те повия,
последно да те накърмя,
че ще ти й мама злобницата,
дато ни с татко ти разделя.
Че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
накърми и го приспала,
тихом детето целува,
женски си дрехи съблякла,
мъжки си дрехи облякла.
Други ден - деня Гергьовден,
четири села минала,
на пето се спряла
и се чобана представи.
Името си е кръстила -
Иванчо, младо чобанче.
Седяла, чобанувала
с много мъже чобани,
цели ми десет години,
не са я познали,
че е при тях жена чобанка.
След туй Минка намисли,
много й ней дожаля
за първа рожба Стефанчо.
Минка дума чобани:
- Чобани, мои харгати,
всички се добре стегнете,
в нашето село ще идем,
че има гора зелена
и има паша широка.
Чобани я слушаха,
че с Минка тръгнали.
Вечерта слънце захожда,
тя си край порти минава
и на порти стоеше
нейно дете Стефанчо,
на десет години станало.
Тя си Стефанчо познала
и си Стефанчо попита:
- Стефанчо, дете хубаво,
ние сме хора далечни,
всички сме тука чобани,
виж какво ще те попитам -
ожени ли се татко ти,
жива и е още баба ти?
Тогаз Стефанчо продума:
- Татко не се е оженил,
баба е болна на легло,
девет години как лежи,
не може на крака да става,
нещо работа да хване...
Минка дума Стефанчо:
- Иди, попитай татко си,
има ли място за спане
за мойте вакли овнета
и мойте верни чобани.
Петър Иванчо покани
с негови вакли овнета
и с негови верни чобани.
Мръкна се вече, стъмни се,
сядат всички, вечерят.
Тъй, както всички стояли,
Иванчо младо чобанче
и то си Петър запита:
- Как си без булка останал
и ти като мен млад вдовец,
с едно мъжко детенце,
също на мойто прилича?
Голяма молба ще кажа -
таз вечер като полегна,
да дойде дете при мене,
на него да се порадвам,
че мойто далеч остана.
Петър си дете не дава.
Най-после молбата послуша,
та му детенце предава.
Минка дете вземала,
всичко подробно разправя -
баба му що е сторила
с баща, майка двамата.
Минка дума Стефанча:
- Ази не съм чобанин,
но съм твойта майчица
в мъжки дрехи чобански.
Я на ти, сине, тез пари,
на твоя баща да дадеш,
на книга да те научи,
учено чедо да станеш,
като баща си да не си,
чужди акъли да слушаш!
Рано е от сън станала,
тихо дете целуна,
заранта рано излиза,
сиво си стадо изкарва
от Петрови дворове.
След това дете станало,
жаловно, тъжно горкото,
из двора ходи и плаче
за неговата майчица.
Баща Стефанчо попита:
- Защо ми плачеш, Стефанчо?
Стефанчо дума татко си:
- Защо ме, татко, ти лъжеш,
че майка ми е умряла?
Тоз човек, дето нощува,
това е, татко, майка ми
в мъжки дрехи чобански,
тя на мен всичко разправи,
какво е баба сторила.
Тя на мен даде тез пари -
на книга да ме научиш,
да не съм, татко, като тебе,
чужди акъли да слушам.
Петър из порти излиза,
из пътя стадо настига,
че си Минка повърна
с нейно стадо голямо,
с нейни верни чобани.
Че хвана тогаз майка си,
удря и скача по нея,
докато я Петър умори,
да знаят всички свекърви
как да си гледат снахите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012