* * *

Невеста кехая

Мама Стояне думаше:
- Стояне, мило мамино,
мама ти, майка, й думала -
остави Мара Попова.
Мара е, майка, глезена,
не може икрам да прави.
Стоян мама си не слуша,
ами се у Мара ожени.
Нали си Стоян ходеше,
ходеше Стоян, работеше,
а негова булка хубава,
гюзел ми Мара Попова,
все си на къра седеше,
лозя и ниви уреждаше.
Майката, стара проклета,
винаги тя е мислила,
какво да прави, да стори -
двамата да ги раздели,
раздели да се напуснат.
Тя на Стоян думаше:
- Стояне, мило мамино,
хайде ме, мама, послушай,
послушай, не ме оставяй,
изпъди Мара от къщи,
детето й, мама, годишно,
аз ще ти дете отгледам,
със злато ще го облека.
Нали си Стоян обича,
неговата булка хубава,
не смее нищо да каже,
навън си Стоян излезе,
хранени коне завърза,
запряга коне и тръгва
черни угари да оре.
Майка му го посреща:
- Стояне, мило мамино,
остави коне хранени,
я стани, мама, та излез
във наште мази да влезеш,
да видиш какво гласила майка ти,
за тебе, мама, подарък.
Кога ми Стоян излезе,
бе какво Стоян да види -
една ми кофа жълтици,
втора ми с бели бешлици.
Тя на Стояна думаше:
- Ако днес Мара изгониш,
от наште двори да излезе,
стъпките ще й копая,
пръстта на пътя ще хвърля.
Тая кофа жълтици
и тая кофа с бели бешлици -
на теб ги, синко, харизвам.
Стоян си нищо не каза.
Като на порти отиде,
Стоян си жално гледаше,
Мара му порти отвори,
на добър час му продума.
Стоян на Мара издума:
- Маре ле, севда голяма,
бактисах вече, кандисах,
от майчини клетви големи!
Хайде от къщи да излезеш,
назад да се не връщаш.
Стоян на ниви излезе.
Мара във къщи седеше,
мило детенце прегръща,
прегръща и го целува.
Бързо си навън изскочи,
в бащини двори отиде,
батюви сандък отключи,
батюви дрехи вземала,
мъжка ми сърма хубава,
на нейно са име кръстли,
на нейно име детето,
Иванчо, младо хубаво.
Та ми Мара избяга,
във тая пуста Козлуджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012