* * *

Невеста кехая

Мъжила се бела Мара,
от селото па в селото.
Погодила харна кукя,
харна кукя, харен помин,
харен помин, харен стопан,
погодила зла свекърва,
ни се търпи, ни се тегна.
Търпела е три години,
стигнала е мъжко дете.
Кога дете кърщеваха,
па се чуди бела Мара,
що да чини, що да стори.
Поминаха бегличие
под селото в ливагето.
Па станала бела Мара,
си облече мъжко рухо,
си остави мъжко дете.
Си отиде под селото,
под селото в ливагето.
На овчаре им говори:
- Ей, овчари, бракя моя!
Я су дошла, ви се молам,
сакате ли некой овчар?
Овчаре й говорат:
- Та сакаме, как некеме.
Ме ви каят дели Димо,
дели Димо, млад кехая.
Овцете ми изумреле,
овчаре ми избегали,
бачило ми запустиха,
от умот су поместена,
от умот за стоката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012