* * *

Невеста кехая

Мама Йордану думаше:
- Я да я, мама, изпъдим,
детето ще ти отхраня,
както съм тебе хранила.
Йордан майка си послуша,
че си булката изпъди.
Че тръгна Величка да върви,
до де е обяд станало
четири села преминала,
в пето село отиде.
Там е чобанин станала.
Кога са чобани тръгнали,
през тяхно село да минат,
и тя е с тях тръгнала.
Край техни порти минали,
на порти - деветгодишно момиченце.
Велика дума момиченце:
- Тука ли е татко ти?
Я го повикай навънка.
Когато Йордан излезе
чобанин го е попитал
има ли място за пренощуване.
Чобанин дума Йордана:
- Много ми мило детето,
пусни го при мене да нощува.
Когато детето отиде,
тогаз Велика заплака:
- Аз не съм, дете, чобанин,
аз съм твоята майчица.
Като се дете събуди,
много си жално заплака
и на татко си продума:
- Защо ме ти мене лъжеш,
че мама била умряла,
този чобанин беше моята майчица.
Тогаз я Йордан настигна
и си заживя с Величка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012