* * *

Невеста кехая

Оженила се е Петкана,
па е Петкана родила
първа година момиче.
Свекърва мъмре, не мълча,
Петкани хатър не става,
че й е детето момиче.
Веднъж я Стоян помъмра:
- Либе Петкано, Петкано,
като бе първа година,
защо би клето момиче,
та си ме, либе, засрами,
пред моите верни другари?
Петкани хатър станало,
та е стояла, чакала,
догде си Стоян вечеря,
вечеря Стоян и легна.
Женски е дрехи хвърлила,
мъжки е дрехи облякла,
руса си коса отряза,
самурен калпак натрапи,
па е Петкана бегала,
та е далеко отишла -
в долна Влашка Молдова.
Седяла девет години,
спечели тежко имане,
накупи едър добитък,
едър добитък и дребен,
па е Петкана главила
овчаре и говедаре,
па си добитък подкара,
подкара и го закара
в Стоянова държава.
Хора Стояну казаха:
- Чорбаджио ле, Стояне,
какъв джелеп е довтасал
в твойто широко държаве,
много добитък докара,
та ти нивите опаса,
нивите и ливадите.
Стоян си коня возседна
и пушката си нарами,
да си джелепин пребие.
Като на държаве отиде,
то го Петкана срещнала,
па Стояну си говори:
- А бре, Стояне, Стояне,
нещо ще да те попитам -
живо ли ти е детето,
гдето го роди с Петкана?
Иди го, Стоян, доведи,
да му стоката подаря,
що събрах девет години.
Стоян си позна Петкана,
та я дома си заведе
и закара си стоката,
що му Петкана спечели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012