* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Твоята булка Величка,
както ти рожба добила,
софрата не е вдигнала
от Величкини роднини.
Вземи я, синко, изпъди,
че ще ни дома разсипе.
Аз ще ти дете отгледам,
както съм тебе отгледала.
Той на Величка думаше:
- Аз на нива отивам,
а ти детето да приспиш,
във вази да си отидеш,
не ща те вече за жена!
Величка дете приспива,
право на бръснар отива,
руса си коса отрязва,
наложи калпак чобански,
мъжки си дрехи облича.
Девет е села минала,
чобан се пазарила.
Стояла, чобанувала,
цели ми девет години
без да я някой познае,
че ще е тя жена чобанка.
Много пари спечелила
и е овце купила,
чираци тя пазарила,
за тяхно село отива,
тяхна къща стигнала.
Нейното дете Иванчо,
на порти то е стояло.
- Къде е, момче, баща ти?
След това Йордан излиза,
че ги в тях прибира.
Величка дума Йордана:
- Как си вдовец останал
с това малко детенце?
Йордан я тогаз излъгва,
че е умряла жена му.
Величка дума Йордана:
- И аз съм вдовец като тебе,
прати си детенцето,
при мене да нощува.
Че си с Иванчо легнали:
- Аз не съм, сине, чобанин,
но съм твойта майчица.
Шепа жълтици изважда,
на Иванчо ги дава.
Сутринта стадо изкарва.
Иванчо из двор ходеше
и за майка си плачеше,
на баща си всичко разправя.
Йордан стадо настигна
и жена си повърна.
Хваща бързо майка си
и я на място убива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012