* * *

Невеста кехая

Мама Юрданка думаше:
- Юрдане, синко Юрдане,
твоята булка Величка,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигнала,
да си посреща - изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къщата разсипе,
аз ще детето отгледам,
както тебе съм отгледала.
Юрдан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна -
в кущи да не те сваря!
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отрязала,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в село десето,
там си овчар станала,
цели ми девет години,
никой Величка не позна.
Много е овце купила,
към тяхното село тръгнала,
нейното дете Иванчо
и то на порти стояло.
- Де е, момче, баща ти,
я иди да го повикаш.
Юрдан хитро излъгва,
че му е булчето умряло:
- Станало девет години,
от как съм вдовец останал...
Юрдан на двора зашетал,
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч вика и дума:
- Аз си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012