* * *

Невеста кехая

- Йордане, синко Йордане,
да си булката изпъдиш,
тя ще ти дома разпилей.
Една седмица откак дете имаме,
софрата не е вдигана
от Величкини родове.
Йордан си нищо не рече,
сам на Величка продума:
- Довечера у дома да те не видя!
Величка се чуди и май,
какво да стори, направи,
най-после измисли.
Тя си детето окъпа
и го в люлката сложила,
и на Иванча думаше:
- Туй ще ти й от майка къпане.
Отвън селото излезе,
мъжки си дрехи облече,
Дончо си име нарече.
Девет си села минала,
на десетото се спряла,
тя на чобани думаше:
- Хайде да идем
къмто нашия край.
Там има води студени
и треви зелени,
стадото да си напасем,
напасем, още напоим.
Като в село пристигнат,
на пътя момченце играе,
тя го запитала:
- Момченце, имаш ли ти майка?
- Нямам майка, татко имам.
- Ами как се казваш?
- Иванчо.
Тогаз го запитала:
- Ожени ли се татко ти,
умря ли баба ти?
- Ни татко се ожени,
ни баба ми е умряла.
Тя му казала:
- Иди, попитай татко си,
тая нощ във вас да пренощувам.
Вечерта, кат се мръкнало,
щели ми да лягат.
Тя помолила да пуснат Иванчо
да спи при нея.
Защото и тя имала малко момченце.
Иванчо при нея пуснали,
тя му казала, че не е чобанин,
а е неговата майчица.
Пари му дала и му казала сутринта:
- Щом замина,
ще кажеш на баща си,
че туй не беше чобанин,
а мойта майка.
Кат се стъмнило,
тръгнали те да пасат овцете.
Иванчо казва на баща си.
Тогаз татко му тръгва,
чобани да стигне,
тогаз си Величка познава
и я назад връща.
Наново живот заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012