* * *

Невеста кехая

- Откак сме булче довели,
булчето, хубавелчето,
булчето Мара Попова,
портите не сме затваряли,
софрата не сме вдигали,
гостбата не е стигала
от Марините родове,
от Марините достове -
дали е Мара кахпия,
или е баш уруспия,
или е Мара родовита?!...
Като чу Мара тез думи,
тез думи тежки, отровни,
дожаля Мари, доболя,
станала й рано в неделя,
грабнала й крива кобилца,
че си за вода отишла.
Че си детето окъпа,
детето, джанъм, Иванча,
че го в люлчица турила;
залюля Мара, запоя,
запоя Мара, заплака:
- Ълю ми, ълю, Иванчо,
досега беше със майка,
със майка, още със баба,
посега, холан, без майка,
без майка, холан, със баба!
Кога дъждец поръмти,
Иванчо да си окъпе,
когато вятър подъхне,
да си Иванча залюлей.
Да растеш, холан, порастеш,
от село в село да ходиш
и за майка си да питаш!
Влязла е в тъмни яхъри,
извади конче хранено,
с дребен го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
че се на конче преметна,
че си портите отвори
и на мъжа си думаше:
- Оставай, сбогом, Стояне,
досега беше със мене,
посега, холан, без мене!
Че се упъти, упъти
в пустата равна Добруджа...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012