* * *

Невеста кехая

Йордановата майчица,
тя на Йордана думала:
- Йордане, мама, Йордане,
девет е дена станало,
как сте си дете добили,
софрите не сме вдигали,
все от Величкини роднини.
Изпъди я, мама, изгони я,
тя ще ти имота пропилей.
Йордан си мама послуша
и на Величка думаше:
- Величке, булка хубава,
аз на нива ще ида,
тебе тука оставям,
довечера да не те заварвам!
Величка, булка хубава,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала и накърмила,
и я у люлчица сложила,
залюляла и песен запяла:
- Туй ще ти й, мама, сетнинка,
от своя мама къпанка,
от своя мама кърменка,
от своя мама люлчица!
И е Величка излязла,
сама из света тръгнала.
Че се чобанин пазари,
дрехи чобански облече.
Ходила е и чобанувала,
цели ми девет години.
Много е пари спечелила
и на другари е думала:
- Там има мери големи,
стадото да си напасем.
Всички са с нея тръгнали,
у нейното село отишле,
на нейните порти похлопали.
Йордан на порти излязъл,
и са го за място питали,
къде да пренощуват.
Йордан им порти отворил
и ги в двора той приел.
Никой Величка не познал.
Като е гледала детето,
много й ней домъчня,
и на Йордана думала:
- Дайте ми вашто дете,
при нази да пренощува,
че и аз имам като него.
Девет години веч стана,
откакто не съм го виждала.
И те подали детето,
при нея да пренощува.
Цялата нощ го милвала,
милвала, още плакала.
Сутринта, кат' се съмнало,
тя на Иванча думаше:
- Аз съм твойта майчица,
дето баба ти направи,
татко ти да ме изпъди.
На, дай му, мама, тез пари,
на книга да те научи.
Казала и си заминала.
Детето се разплакало,
и на татко си казало:
- Таз' е мойта майчица!...
Като зачу Йордан тез думи,
по-скоро след тях търти
и на Величка думаше:
- Прости ме, прости, Величке,
за всичко беше виновна мама ми!
Величка се с него върнала.
Много се Йордан ядоса,
на неговата майчица,
че я в рогозка завива
и я жива изгаря.
И се с Величка събрали,
и днес си живеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012