* * *

Невеста кехая

Залюби Стоян, залюби,
залюби Мара Попова, (2)
Попова й поп Димитрова.
Малко се нещо либили,
цели ми девет години.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
не люби Мара Попова,
Попова, поп Димитрова,
че тя й дъщеря болярска,
не можем да й ударим
нейната рода голяма.
Стоян мама си не слуша,
че се двамата вземали.
Малко се нещо водили,
тъкмо ми девет месеца, (2)
малка си рожба добили.
Стояну мама думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
нали ти думах, бе мама,
не вземай Мара Попова, (2)
Попова, поп Димитрова,
пък ти ме, мама, не слуша,
не можах да й ударя
нейната рода голяма.
Като я Мара зачула,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, първи стопанко,
аз жа, Стояне, забягна,
долу ми в равна Добруджа.
На дете Божи кръс събрала,
че си на белбер отишла,
руса си коса обръсна
и тогаз Мария забягна,
долу ми, долу в Добруджа.
Че хвана Мара, че хвана,
трима й чираци хванала,
сиво си стадо прикупи.
Паса го Мара, варди го,
нали си Мара помисли
във село да се завърне
и със чираци заедно
сиво си стадо набрали,
че го закарват, закарват
в Стоянови росни ливади,
стадо в ливади пуснали.
Нали се стадо ръзпръсна,
разпръсна стадо да пасе.
Стоян насрещу ореше,
черна си угар ореше,
със мъжка рожба Стоянчо.
Нали го татко му проводи,
стадото да си изпъди,
да н' ми ливади утърли.
Стоянчо въз мама си отиде
и на мама си продума:
- Чобанджийке ле, чобанко,
я си стадото изпъди,
да н' ми ливади утърли.
Като въз Мара отиде
и тя го силно прегърна,
прегърна и го помилва,
и на Стоянчо казала:
- Стоянчо, мама, Стоянчо,
яз съм твоята майчица,
жива ли й още баба ти?
Яз си от нея избягнах.
Стоянчо мама думаше:
- Баба и дядо умряха,
тати насреща си оре,
черната угар той оре.
Като е това дочула,
тя при Стояна отиде
и на Стояна продума:
- Стояне, първи стопанко,
можа ли да ме познаеш?
Яз съм твоята стопанка.
Тогаз се двама прибрали
и са си живот живели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012