* * *

Невеста кехая

Бегала Мара, бегала
от тая люта свекърва,
бегала туйгя ябана.
Кога е Мара бегала,
мъжко е дете имала -
мъжко дете оставила
у тая люлка шарена,
у тия бели пелени.
Руса си коса пресече,
мъжки си руби облече,
та ойде туйгя ябана.
Младо джелепче станала,
калеши овни терала,
много е пари добила...
Десет години минало,
па е Стояна сретнала
низ Стамболската чаршия.
Она му вели-говори:
- Стояне, млади Стояне,
жива ли е майка ти,
живо ли ти е детето?
Стоян й вели-говори:
- Търговче, младо джелепче,
отдека ме знаеш менека,
отдека ми знаеш майка ми,
отдека ми знаеш детето?
Джелепче вели-говори:
- Язе сум от ваш вилает,
я сум се тамо сгодило,
кога е Мара бегала
от тая люта свекърва,
мъжко си дете остави
у тая люлка шарена,
у тия бели пелени.
- Джелепче, младо джелепче,
майка ми е умрела,
а детето ми е големо,
за майка много жалее,
оти не му е умрела,
та гробо да му кажеме,
та много дете жалее,
оти му майка погина...
Тогай се Мара нажали,
та на Стояна говори:
- Стояне, море, Стояне,
колко дуката ке сакаш,
детето да го доведеш?
Стоян й вели-говори:
- Джелепче, младо джелепче,
да не си от нойни сой -
малко на нея приличаш?
- Стояне, море, Стояне,
не сум язе от нойни сой,
язе сум сама майка му!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012