* * *

Невеста кехая

Имала мама, имала
едного сина Стояна -
той за син, той за дъщеря.
Много е мама бързала,
бързала да го ожени.
Мама му да го ожени
за гюзел Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
че й попска Мара унука,
че знае Мара да шета,
да шета и да се срами
на свекър и на свекърва.
Шетала и се срамила
цели ми девет години,
на десетата година,
мъжка й рожба добила,
хубаво име кръстили,
хубаво име - Иванчо.
Откак се Иванчо намери,
трапеза не се е вдигало,
от Марийкини достове,
достове и кафадари.
Малко е кръстец събрала -
хиляда жълти жълтици,
петстотин бели бешлици.
Че Марината свекърва,
тя каил не станала,
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
посъди си, синко, булката -
булката ходи в лошав път,
със турци и със българи,
със трета вяра цигани.
Кат зачу Мара тия думи,
че влезе в тъмни одаи,
облече роба овчарска,
че стана Мара, отиде,
при Стоянови овчари.
Тя на овчари думаше:
- Овчари, млади кехаи,
имате ли си кехая,
аз да ви стана кехая?
Че стана Мара кехая,
и на овчари казваше:
- Овчари, млади кехаи,
името ми е Маринчо;
я задигайте куките,
че прибирайте стадото,
да идем, да го напасем
в Стоянови чаири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012