* * *

Невеста кехая

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти да мене послушаш,
да си булчето изпъдиш,
аз ще ти детето отгледам,
детето, малък Иванчо.
Стоян мама си послуша
и той на Ганка думаше:
- Ганке ле, либе Ганке ле,
ази на нива отивам,
довечера, кат се завърна,
у дома да не те заварям!
Ганка ми, булка хубава,
мъжко си дете окъпа,
окъпа, хем накърмила,
в пъстра го люлка сложила,
сложила, хем запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е от мама
къпане, мама, кърмене,
кърмене, още люлеене.
Отвън село Ганка излезе,
че отиде Ганка, отиде
през девет села у десето,
и мъжки се дрехи облякла,
че се чирак пазари,
овчарин Ганка станала.
Седяла, чиракувала
цели девет години,
много ми пари спечели,
че пак са назад върнала,
у тяхното село й отишла,
на тяхната й порта отишла.
Иванчо играе на пътя,
та на Иванчо думаше:
- Иванчо, дете мъничка,
у къщи ли е, Иванчо, баба ти,
ожени ли се татко ти?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012