* * *

Невеста кехая

Мама Йордане думаше:
- Йордане, синко Йордане,
хайде си изпъди булчето.
Станало е три дни и три нощи,
кат си Величка родила,
портите не са затваряни
от нейните роднини,
от нейните достове.
Йордан мама си думаше:
- Как да я, мамо, изпъдя,
като й детенце мъничко,
мъничко на три дни,
кой ще ми го отгледа?
Мама Йордане пак дума:
- Йордане, сине Йордане,
като съм тебе отгледала,
тъй и детенце ще отгледам,
само Величка махни от тук.
Йордан майка си послуша
и на Величка думаше:
- Величке, първа първино,
не ща те вече за жена,
където искаш отивай!
Величка рано ранила,
че си детенце окъпала,
че си го у люлка сложила,
и си от къщи излязла,
и си на дюкяне отива,
чобански калпак купила,
и си в Балкана отива -
Дончо чобанин станала.
Ходила, чобанувала
цели ми девет години,
големи кярове спечелила.
Много й на Величка домъчня
за нейно чедо невръстно.
Че се Величка в село завърна.
Като край тяхна къща минаваше,
Иванчо на пътя играеше,
със пепел купчинки правеше.
Величка Ивана думаше:
- Имаш ли си, детенце, майчица?
- Ази си нямам майчица,
само си имам баща и баба.
- Тука ли й, детенце, татко ти?
Иди му кажи да дойде,
да дойде да го попитам,
мога ли у вас да нощувам,
да си говеда прибера...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012