* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Твойта булка Величка,
както ти рожба добила,
софрата не е вдигала
от Величкини родове.
Вземи я, синко, изпъди,
че ще ми дома разсипе.
Аз ще ти дете отгледам,
както съм теб отгледала.
Йордан Величка думаше:
- Аз на нива отивам,
а ти детето да приспиш,
във вас да си отидеш.
Не ща те вече за жена.
Величка дете приспива,
право на бръснар отива,
руса си коса отрязва.
Наложи калпак чобански,
мъжки си дрехи облече,
девет е села минала,
чобанин се пазарила.
Седяла, чобанувала,
цели ми девет години,
без да я никой познае,
че тя е жена чобанка.
Много пари спечелила
и в тяхното село отива,
пред тяхната къща тя спира.
Нейното дете Иванчо,
то е на порти седяло.
Величка Иванчо попита:
- Къде е, момче, баща ти?
Има ли място у вас,
таз вечер да пренощувам?
Йордан чобанин покани.
Величка пита Йордана,
как е бил вдовец останал
с това дете мъничко.
- Аз съм също вдовец останал,
пусни детето при мен да нощува.
Както си вечерта легнали,
Величка дума Иванчо:
- Аз не съм, сине, чобанин.
Аз съм твойта маичица.
На, тези жълти жълтици,
на книга да се изучиш.
Сутринта, като станали,
Иванчо казал на баща си
и той си стадо настига,
и си Величка прибира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012