* * *

Невеста кехая

Мама Йордане думаше:
- Йордане, синко Йордане,
станало е девет месеца,
като сте рожба добили,
софрата не е вдигана
от Марийкините родове.
Да вземеш, синко, да вземеш,
Марийка да си изгониш,
аз ще детето отгледам,
както съм тебе гледала.
Йордан на Марийка думаше:
- Марийке, булка Марийке,
от дома ти да се махнеш,
много ми масраф правиш
със твоите пусти роднини.
Марийка нищо не рече,
само си жално заплака.
Сутринта рано станала,
Иванча си окъпала
и на Иванча думала:
- Расти, Иванчо, порасни,
и майка си, синко, потърси.
Проклета да е баба ти,
че тя татко ти накара
мене, синко, да изгони!
Марийка мъжки дрехи облякла,
косата си отрязала
и остър калпак сложила;
през девет села минала,
в десетото отишла -
там се ратай пазарила.
Двайсет години стадо пасла,
много си пари спечелила,
лично си стадо за нея купила.
Тогаз Марийка намисли,
назад да се върне,
у тях да си отиде.
Като до тях стигнала,
на пори Иванчо стоеше,
тя на Иванчо думаше:
- Къде е, момче, баба ти?
Иванчо на Марийка думаше:
- Баба ми отдавна почина.
- Ами къде е татко ти?
- Татко ми е в къщи,
сватбата ми да стяга,
утре ще ми е сватбата.
Кажи му, момче, кажи,
мене у вас да приеме,
мене и мойто стадо.
Иванчо татко си повика,
татко му на пътя кат излезнал,
той си Марийка познал
и на Марийка продумал:
- Прости ми, Марийке, прости,
за всичко е мама виновна.
Хайде си сватба да караме,
на нашия Иванчо рожден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012