* * *

Невеста кехая

Йордановата майчица,
си на Йордана думаше:
- Йордане, мама, Йордане,
станало е девет години,
откак си се, сине, оженил -
вратата не се затваря
и софрата не се е вдигала
от Величкините роднини.
Изгони си, мама, булчето,
аз ще ти детето отгледам,
както тебе съм отгледала!
Йордан си майка послуша
и сутринта рано на нива отива,
и на Величка поръчва:
- Величке, булка хубава,
тебе те тука оставям,
довечера да не те заваря.
Ако те тука заваря
главата ще ти отрежа!
Чуди се Величка, мае се,
най-после Величка намисли -
мъжка си дреха облече,
и си детето целуна,
и си на детето думаше:
- Туй ще ти е от мама гледане,
баба ти ще те отгледа,
както баща ти отгледала...
На чуждо си село отиде
и се овчар пазари,
овчар овце да пасе.
Пасла ги девет години.
Но на Величка й домиля
за Иванчо, че го е малък оставила.
И намисли през тяхното
село да мине,
дано Иванча да види.
Сиво си стадо подкара
и покрай тях минава.
Иванчо си на пътя играеше,
тя го запита:
- Има ли място за мене,
за мене и за стадото
у вас да нощуваме?
- Почакай да ида, татко да питам.
Йордан си порти отвори
и си стадото прибраха.
Вечерта, като седнали,
овчар си Иванчо питаше:
- Къде е, Иванчо, майка ти?
Иванчо овчар думаше:
- Не помня майка да имам,
мене ме е баба отгледала.
Овчар на Иванчо думаше:
- Аз съм ти майка рождена.
Тогаз се Йордан разплака:
- Прости ми, любе Величке!
Тя си детето прегърна
и дребни сълзи пророни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012