* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Твоята булка Величка,
както ти рожба добила,
софрата не е вдигала
от Величкини роднини.
Вземи я, синко, изпъди,
ще ни дома разсипе,
аз ще ти дете отгледам,
тъй както съм тебе отгледала.
Йордан Величка думаше:
- Ази на нива отивам,
а ти детето да приспиш,
във вази да идеш,
не ща те вече за жена.
Величка си дете приспива,
право на бръснар отива,
руса си коса отрязва,
наложи калпак чобански,
мъжки си дрехи облича,
девет си села минала,
чобанин се пазарила.
Седяла и чобанувала
цели ми девет години
без да я никой познае,
че тя е жена чобанка.
Много пари спечелила,
и много овци купила,
чираци тя пазарила,
тяхната къща стигнала.
Нейното дете Иванчо,
на порти то е стояло.
Величка Иванча думала:
- Къде е, момче, баща ти?
Иванчо баща си повиква,
Йордан на порти излиза,
че ги в тях прибира.
Величка пита Йордана:
- Как си ти вдовец останал
с това малко детенце?
Йордан я тогаз излъгва,
че е умряла жена му.
Величка дума Йордана:
- И аз съм вдовец кат тебе,
прати си детенцето при мене,
и аз детенце имам, при мене да нощува.
Че си с Иванча легнали,
Величка дума Иванчо:
- Аз не съм, сине, чобанин,
аз съм твойта майчица!
Шепа жълтици извади
на Иванчо ги подава.
Сутринта стадо изкарва.
Иванчо си на двор стоеше
и за майка си плачеше,
на баща си всичко разправя.
Йордан си стадо повърна,
хваща бързо майка си
и я на място убива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012