* * *

Невеста кехая

Мама Стояне думаше:
- Сино мо, сино Стояне,
тва твойто бульче Дафинка,
той тебе къща не гледа,
къщата зъ ти разнесе
от негви роди-роднини
и от близките комшие.
Тва стана една неделя,
как ми са дете добило,
къщата не се опразни
от нехни роди й роднини,
и по от ближни комшии.
Стоян към дюкян излиза
и на Дафинка думаше:
- Любе Дафино, Дафинке,
я ще към дюкян да изля,
кога се, либе, завърна,
тебе във къщи да н' сваря,
стъпката да ти не видя!
Дафинка, булка хубава,
станала млада Дафинка,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го накърми,
и го в люлчица туряла,
залюляла го й, запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
когат се, сино, събудиш,
баба ти да та окъпе,
тейно ти да те накърми.
Че се премени Дафинка
със овчарската премяна,
че е изляла на пътя,
на пътя, на кръстопътя.
Чуди се, мае Дафинка,
кой път Дафинка да хване,
че е хванала Дафинка
към тая гора зелена.
На път Дафинка срещнала
до девет, холан, овчаря,
те си се, холан, караха
кой ще им стане кехая.
Дафинка, булка хубава,
тя на овчари думаше:
- Бре, ой ви вази, овчари,
я ще ви стана кехая,
ако ми вия дадете
полвината от стадото.
Всичките каиль станали,
Дафинка, булка хубава,
тя хни станала кехая.
Мало са, много, ходели,
цели ми девет години.
Дафинка, булка хубава,
тя на овчари думаше:
- Бре, ой ви вази, овчари,
бре, хайде ние да идем
към нашто село голямо,
семейството да си видя.
Всичките каиль станали,
станали и са тръгнали.
Кога ми, холам, отишли
във тяхно село голямо,
на път Дафинка срещнала
нехното дете Иванчо.
И тя му дума, продума:
- Иванчо, малък Иванчо,
иди да питаш татка си
зъ на иска ли та вечер
у вас да пренощуваме.
Иванчо у дома отиде
и на тейно си думаше:
- Тейне ле, мили тейне ле,
на пътя има овчаре
и искат у нас да дойдат,
да дойдат, да пренощуват.
Тейно Иванчо думаше:
- Иди хни кажи да дойдат!
Те са овчаре тръгнали,
у Иванчови отишли,
седели, що са седели,
дошло време за лягане.
Дафинка булка хубава,
тя на Стояна думала:
- Зъ пуснеш ли дете при мене,
при мене да пренощува,
че и аз имам, Стояне,
детенце малък Иванчо,
със нега да се разтъжа.
И Стоян се е съгласил.
Иванчо легна при майка,
Дафинка дума, продума:
- Иванчо, малък Иванчо,
аз не съм, синко, кехая,
я най съм твойта майчица.
Кога бе, холам, сутринта,
Иванчо на баща продума:
- Тейне ле, мили тейне ле,
тва беше мойта майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012