* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка
откак е рожба родила
софрата не е вдигнала
да си посреща, изпраща
нейните родове, роднини.
Я, си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей.
Аз ще детето отгледам,
както тебе съм отгледала.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна
вкъщи да не те сваря.
Йордан на нива отиде.
Величка дете приспала -
не си у тях отишла,
най си косата отрязва,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в село десето,
там си овчар станала.
Седяла, овчарувала,
цели ми девет години.
Никой ми Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхното село тръгнала,
до тяхната къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти?
Я, иди да го повикаш!
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва -
кога е вдовец останал
с това мъжко детенце.
Йордан хитро излъгва,
че му булчето умряло,
станало девет години,
откакто вдовец останал.
Йордан на двори зашетал.
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето много се зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч вика и дума:
- Аз си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012