|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Имала мама, имала
едничък сина Стояна,
мама на Стояна думаше:
- Хай да те, Стояне, оженим
за нашата комшийка Марийка.
Стоян си майка послуша
и се за Марийка ожени.
Не мина много време,
мъжка им се рожба добила.
Минали много години,
свекърва снаха намрази.
Стоян си майка послуша
и си Марийка изгони.
Ходила Марийка, скитала,
най-подир стадо наела.
Един ден стадо пасеше,
добра си мисъл намисли,
да слезе долу в полето,
в нейното родно село.
В мъжки се дрехи облякла
и на Стоянова порта почуква.
Мъжка й рожба на пътя излязла,
тя си на рожба думаше:
- У вази ли е баща ти,
иди да го попиташ
има ли място да пренощувам?
Стоян си на порти излиза
и си чобана прибра.
Чобан си с дете играеше,
на Стояна се молеше:
- Може ли таз вечер
момчето с мене да пренощува?
Кат се в стаята прибрали,
чобан на дете думаше:
- Ази не съм чобанин,
ази съм твойта майчица!
Тя му пръстен подари:
- Сутринта, кат си изляза,
пръстена на баща си да дадеш!
Тогаз се Стоян усетил,
че тоз чобан е Марийка.
Той я по пътя настигнал
и си Марийка повърнал.
Павел, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|