* * *

Невеста кехая

- Траяла си, Маро, траяла
до осем-девет години, (2)
до дванаесе пролети.
Още девет, Маро, да траиш,
свекоро, Маро, ке умре
и свекървата ке умре.
Деверо, Маро, ке цаним,
золвата ке се ожени.
Мара му вели, говори:
- Стояне, море, Стояне,
не мога вече да трая.
Ке стана, Стоян, ке бегам.
Станала Мара, бегала
с Неврокопцките овчаре.
Цанила се млада овчарка
да пасе ле Мара, да пасе,
да пасе триста марии,
ем триста бели ветрила.
Пасла е Мара, пасла е
цели ми девет години.
Дойде време да си крене,
пари нема да й платят.
Закара Мара, закара,
закара триста марии,
ем триста бели ветрила.
Откара и в ливадето,
Стояновото ливаде,
заглодаа ябуките.
Стоян й вели, говори:
- Брани си, овчар, овците,
да не ми пасат ливаде,
да не ми глодат ябуки.
Мара му вели, говори:
- Стояне, мори, Стояне,
и ливадето твойето,
и овците са твоите,
и ябуките твоите,
и овчаро е твоийо.
Стояне, мори, Стояне,
не ме ли позна, Стояне?
Стояне, първа първино,
Стояне, първа изгоро!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012