* * *

Невеста кехая

Мама на Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоето булче Величка,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигала,
да си посреща, изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилее.
Аз ще детето отгледам,
както съм тебе гледала.
Йордан на Величка продума:
- Величке, първо венчило,
аз на нива отивам,
кога се назад повърна,
вкъщи да те не сваря!
Йордан на нива отиде.
Величка детето приспала,
не си е у тях отишла,
най си косата отрязала,
мъжки си дрехи облякла,
турила е калпак овчарски.
Девет си села минала,
стигнала е село десето.
Сeдяла, овчарувала
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила
и към селото си тръгнала.
Нейното дете Иванчо,
то си на порти сeдяло;
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти?
Я иди да го повикаш!
Йордан на порти излиза
и го Величка попитва:
- Кога си вдовец останал
с това мъжко детенце?
Йордан си хитро излъгва,
че му булчето умряло.
Станало девет години,
откак е вдовец останал.
Йордан на двори зашетал.
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твоята майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч тича и вика:
- Аз имам вече майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012