* * *

Невеста кехая

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
от как те, синко, ожених;
твоята булка хубава
голям ми хатър гледаше
и мъжка рожба добила,
от как си рожба добила,
тя хатър не ми гледала.
Жално ми й, синко, мъчно ми й.
Аз нещо ще те помоля,
дано ме, синко, послушаш -
булката да си изпъдиш;
детето, синко, остави,
аз ще ти дете отгледам.
Стоян си нищо не каза.
Стояновата майчица
тя се Стояно молеше:
- Стояне, синко Стояне,
я си булката изпъди,
детето, синко, остави,
аз ще ти дете отгледам.
Рано ми Стоян подрани,
рано ми рано понеделник;
Стоян на нива ще иде,
Ганка след него излиза,
портите да му отвори.
Стоян на нива отива,
като от порти излиза,
Стоян на Ганка думаше:
- Ганке ле, любе Ганке ле,
ази на нива отивам;
като се назад повърна,
тука да не те заваря;
ако те, любе, заваря,
главата ще ти отрежа!
Издума Стоян и тръгна.
Ганка се в къщи завърна,
че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и го във люлка сложила,
залюляла го й, запяла:
- Нани ми, уллюм детенце,
че туй ти й майка люлене,
че туй ти й майка къпане,
туй ще ти й майка кърмене.
Тя си сандъци отвори,
извади мъжка премяна,
че си се Ганка облече,
име си Дончо турила
и тръгна Ганка, замина.
От село Ганка излиза,
минала е поле широко
и девет гори минала,
там си овчари намира,
за кехая се хванали.
Седяла й девет години,
голямо стадо спечели;
на десетата година
Ганка са назад върнала.
Като у село стигнала,
нейната рожба мънинка,
на пътьо с пепел играе.
Дончо на момче думаше:
- Къде е, момче, татко ти?
Иванчо дума на Дончо:
- Татко е, чичо, във къщи.
Дончо на момче думаше:
- Ожени ли се татко ти,
умря ли, дете, баба ти?
Момченце дума на Дончо:
- Нито се татко ожени,
нито е баба умряла.
Дончо момченце говори:
- Иди, попитай татка си,
дал' има място за мене,
за мойто стадо голямо -
таз' вечер у вас ще преспя.
Момченце дума татка си:
- Я излез, татко, на пътьо,
един те човек теб вика,
той иска във нас да преспи,
с негово стадо голямо.
Стоян си Дончо прибира.
Вечерта, кат' се мръкнало,
седнали да се нахранят.
Дончо на Стоян думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
аз имам дете оставено,
мънинко, девет денешно...
Стоян на Дончо думаше:
- Станало й девет години,
аз не съм сядал без Иванчо,
аз си Иванчо не давам.
Дончо на Стоян думаше:
- Стояне, холан, Стояне,
я пусни Иванчо при мене,
аз имам дете оставено,
станало е девет години,
как съм от село излязал,
не съм си виждал детето.
Стоян на Дончо придума:
- Аз без Иванчо не мога.
Дончо на Стоян придума:
- Стояне, холан, Стояне,
нек' помежду ни да легне.
Тогаз се Стоян съгласи,
ленал е Стоян и заспал,
Ганка сън не я хванало.
Ганка на Иванчо думаше:
- И аз съм, синко, майка ти,
мен ме баща ти изпъди;
сутринта, като станеме,
и ти попитай татка си -
къде е, татко, майка ми?
Че бръкна Ганка в пазва си,
извади кемер жълтици
и ги на Иванчо подаде.
Сутринта, като станали,
Иванчо дума татко си:
- Къде е, татко, майка ми?
Стоян си сълци оброни
и на Иванчо придума:
- Иванчо, синко Иванчо,
станало й девет години,
не си ме, синко, запитвал,
че кой те, синко, научи,
ти мене да ме попиташ?
И аз майка ти изпъдих,
и аз послушах баба ти,
аз не се, синко, ожених,
да н' ми се смеят хората.
Иванчо дума татка си:
- Тоз Дончо, татко, непознат,
е той е, татко, майка ми.
Стоян на Ганка думаше:
- Прости ми, Ганке, прости ми,
че аз послушах майка си!
Мър, че се двама събрали,
отново живот живели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012