* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, сине Йордане,
твойта булка Велика,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигала
да си посреща, изпраща
нейните родове и роднини.
Я си Велика изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей,
аз ще детето отгледам,
както тебе, Йордане.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна,
в къщи да те не сваря!
Йордан на нива отиде,
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отряза,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала в село десето,
там си овчар станала.
Седяла и овчарувала
цели ми девет години,
никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечелили,
много си овци купила,
към тяхно село тръгнала,
да тяхна къща стигнала.
Нейно дете Иванчо
и то на порти седяло,
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти,
я иди да го повиеш.
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва -
откога е вдовец
с това малко детенце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012