* * *

Невеста кехая

Мама Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
станало й девет месеца
как ти се рожба добила,
мъжко детенце Иванчо,
софрата не е вдигана
от Величкини роднини.
Я я, Йордане, разпъди,
че ще ни дома разпилей,
я ще Иванча отгледам,
както съм тебе гледала.
Йордан майка послуша
и на Величка продума:
- Величке, булка хубава,
зарана рано да станеш,
детето да си накърмиш,
у вас да си отидеш,
тук да те не сварвам.
Чуди се Величка, мая се,
с мъжки се дрехи облече,
отиде при чобаните,
младо чобанче станала,
Иванчо си име сложила.
Че стоя Величка чобанин
цели ми девет години,
завъди стадо голямо
със трима верни ратаи
и на ратаи продума:
- Айдете да ви заведа
у нашто село голямо,
че имаме мера голяма,
че имаме вода студена.
Като са през село минали,
Йордан на порти седеше.
Чобанин дума Йордана:
- Имате ли място за нази?
Йордан си порти отвори,
чобанин вътре въведе.
Като са у двор влезнали,
тогаз чобанин запита:
- Как си останал, Йордане,
като мене без жена?
Йордан си нищо не каза,
а най си главата извърна.
Тогаз чобанин дума Йордана:
- Я да ми пуснеш детето,
при мене да пренощува.
Йордан си пусна детето,
чобан си дете запита:
- Жива ли е, Иванчо, баба ти?
Я ти на, Иванчо, тез пари,
на книга да се изучиш,
учено чедо да станеш,
като баща си да не си,
чужди акъли да слушаш.
Сутринта, като се съмнало,
чобанин стадо прибира,
детенце баща си продума:
- Тоз чобанин е майка ми!
Тогаз си Йордан разбра,
чобан си застигна
и у дума го повърна,
че улови Йордан майка си
скача по нея, тъпка я,
дорде й душа излезе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012